За книгата: 1986 г. / "Седем красавици" - четвъртото стихотворение на Низами от неговата безсмъртна "Пет" - е значително по-различно от другите стихотворения. Тя, заедно с описанието на живота и подвизите на древния ирански цар Бахрам, включва приказки, разказани от седемте жени на Бахрам - седем принцеси от седем страни по света, живеещи в седем двореца, всеки от които има свой цвят , съответстващ на определен ден от седмицата. Символиката и фантастичните елементи на разказите се преплитат с описания на действителността. Както и в други стихотворения, Низами в „Седемте красавици” проповядва идеалите за справедливост и доброта, поръчани от Низами от владетеля на Мерага Аладин Курпа-Арслан (1174-1208). В поемата Низами се връща към проблема за отговорността на владетеля за своите поданици. Да си носител на върховна власт, твърди поетът, не означава да си прекарваш добре. Неограничени права се дават на суверена едновременно със задълженията му към страната и неговите поданици. Тази идея намери художествено въплъщение в описанието на живота и подвизите на Бахрам-Гур, неговите празници и лов, във вмъкнати разкази.